Д-р Сиърс и съпругата му имат 8 деца. Препоръките им са резултат от техния опит.

1. Прекарвайте много време с детето си. Основният принцип за наказание е: прекарвайте много време с детето си. Когато то се държи зле или не слуша, позитивното отношение на родителя се прекратява за кратък период от време чрез наказание. По този начин детето се научава да се чувства добре, когато слуша, и да се чувства зле, когато не слуша. След като направи връзката между доброто поведение и добрите чувства, детето вече има мотивация да се държи добре. НО за да действа наказанието, детето има нужда да прекарва много време с родителите си.

2. Подгответе детето. Детето трябва да направи връзката между лошото поведение и наказанието. До 18-месечна възраст, не наказвайте, а когато детето може да направи нещо опасно, привлечете вниманието му към нещо друго, разсейвайте го. Например, бебето пълзи към шнура на лампата, вие го взимате и го отнасяте в другия край на стаята или сядате между него и лампата. Когато го направите няколко пъти, бебето ще разбере, че има неща, които не трябва да пипа.

След 18-месечна възраст нещата стоят по друг начин. Сега не само пречите на бебето да направи беля, но можете и да намерите място за наказание, например някой стол. За предпочитане е наказанието да е да поседи известно време в скута ви или до вас, ако столът е прекалено плашещ за бебето; НО тогава съществува рискът, бебето да разбере, че по този начин ще го гушкате често. Можете да избегнете това, като гушкате и носите по-често детето си, когато е послушно. Което ни връща кам точка 1.

Към 2-годишна възраст децата вече разбират, какво им говорите. Когато има кажете, че ако не слушат, ще ги накажете, те знаят, че това означава да седят определено време на стола (или в кошарата, бел. пр). Те приемат наказанието като прекъсване на дейността им, като нещо, наложено от родителите им като следствие от техните действия. Колкото по-голямо е детето, толкова по-подробно можете да му обясните.

Наказание, когато сте навън – Можете да накажете детето и когато не сте вкъщи. Можете например да го накарате да седне на някоя пейка в търговския център, в някое скучно ъгълче, до някое дърво в парка или в колата. Сложете детето на задната седалка, докато вие се разхождате пред колата за около 5 минути. НО никога не изпускайте детето от поглед!

3. Нека наказанието да бъде кратко. Заведете детето на мястото, на което ще стои наказано, веднага след провинението му. Ясен и обоснован с факти подход може да ви спести много протести. Тъй като сте обяснили, какви ще са последствията от лошото поведение, не е необходимо да обяснявяте или да се извинявате.Ако детето усети, че сте несигурни, ще протестира повече. Избягвайте да крещите: 'Хиляди пъти ти казах 'не'! Сега си отивай в стаята и да не си излязъл, докато не ти разреша!' Такова поведение ядосва детето, превръща наказанието в отмъщение и не помага за промяна в поведението на детето. Нека наказанието да е кратко – примерно, по една минута за всяка година на детето (напр. за дете на 4 години – 4 минути). При по-големи деца може наказанието да варира в зависимост от провинението.

4. Пазете тишина по време на наказанието. Пазете тишина. Сега не е времето, детето ви да пищи или вие да му четете морал. Ако има поука, която искате да обясните на детето си, запазете я за по-късно, когато детето ще ви изслуша и ще я приеме.

5. Вие отчитайте времето. 'Две минути' не означава нищо за дете под 3 години. Таймерът на печката или часовник например ще направят по-силно впечаткение на детето и ще ви помогнат да прецените времето. Когато се чуе звънът, значи просто времето е изтекло. Нека детето да реши, какво да прави от тук нататък. То може още да мисли върху поведението си. Не е необходимо да му казвате 'Наказанието ти свърши'. То само ще разбере.

6. Изберете подходящото място. За малко дете можете да използвате легло или малко столче. Имайте предвид обаче, че детето не трябва да се слага на това място, когато не е наказано. Децата разбират, че това е място за наказание и не искат да стоят на него, когато не се налага. За по-голямо дете можете да го накажете в стаята му или да му вземете любима играчка за кратко време. Ако сте извън къщи, използвайте всяко място, което отдалечава детето от 'местопрестъплението'.Често това, което прави впечатление на детето, е че го отвеждате от мястото, на което е направило белята, а не това, къде го отвеждате или колко дълго е наказанието. Важно е едниствено това, мястото на наказание да е скучно.

7. Какво да правите, ако детето откаже да стои или седи наказано? Стойте с него и, ако трябва, го слагайте да сяда отново и отново. Нека да разбере, че това е наказанието му. Ако наказанието не е дълго и вие не сте ядосани, няма да има причина, детето да протестира. Ако детето пищи или вика, оставете го наказано, докато млъкне. За да избегнете прекалено негативното възприемане на наказанието, можете да кажете на детето: 'Имаш нужда от малко време на спокойствие' или 'време за размисъл', или използвайте името на детето: 'време за Лорън'.

За да обясните на по-голямото дете, какво означава наказанието, можете да използвате например баскетболен мач по телевизията: 'Виждаш ли, какво прави треньорът, когато отборът се разпада? Иска тайм-аут, което позволява на играчите да отдъхнат и да помислят, как да играят по-добре.' (На английски език думата за наказание е тайм-аут (time-out)-бел.пр.)

Всичко това може и да звучи логично, но не забравяйте, че до към 6-годишна възраст децата не могат да мислят много логично. Обяснете на детето, че сега е време за наказанието, каквото и да прави. При дете над 5 години, добавете време за съпротивата: 'Още 5 минути заради протестите ти'. Ако детето продължава да протестира, наложете забрана на някои от любимите му неща – например, да не гледа телевизия до края на деня или на седмицата. Дайте му възможност за избор: 'Можеш да отидеш в стаята си за 10 минути или да скучаеш до края на деня'.

8. Наказание за размисъл. Наказанието дава възможност на детето ви да помосли върху стореното, а на вас дава възможност да се успокоите и да помислите върху по-нататъшната си стратегия. Доакто детето ви е наказано, помислете, дали провинението му е малко и не е необходимо допълнително възпитаване, или е значително и трябва да се вземе под внимание. Ако е значително (например, наранило е друго дете), кажете на детето нещо от сорта на: 'Искам да помислиш за това, което направи. Ти как би се почувствал, ако твоят приятел те нарани?' Много деца не знаят, какво да правят по време на наказанието. Така детето ще има върху какво да помисли, докато е наказано. Най-трайно впечатление се постига, когато детето само разбере, какви са последствията от действията му. Това вече е самодисциплина.

Наказнието (time-out=време 'навън', почивка) може да е времето за почивка за майката. Можете да оставите децата, когато сте сигурни, че са в напълно обезопасена стая и нищо не може да им се случи, и вие да си дадете време за почивка.. Понякога детето е шумно и палаво, въпреки че играете с него и му обръщате достатъчно внимание. Тогава му кажете, че имате нужда от почивка, че поведението му ви пречи, и се нуждаете от тишина и спокойствие. Това помага на децата да се научат да уважават правото на другите на спокойствие. Дори опитните родители, свикнали с шума, имат нужда от почивка!

9. Освежете атмосферата. След като наказанието свърши, значи всичко е свършило. Детето и понесло наказанието си и сега денят продължава. Кажете му, че очаквате от него вече да се държи добре. Можете да започнете нова игра с детето.

10. Родителите като рефери. Малките деца често много се вълнуват от играта си. Когато има много деца и много играчки в сравнително малко пространство, играта понякога излиза от контрол. Ако видите, че играта загрубява, прекъснете я, преди да излезе от контрол. Махнете някои от играчките, разделете децата или променете вида активност. Може би е време да седнете с децата и да им прочетете приказка.

Когато в една стая има много деца, често е трудно да разберете, кой е причината за лудориите. Понякога просто трябва да разделите всички, да ги сложите да седнат на столове покрай стените на стаята и да ги накарате да си починат 5 минути, преди да започнат да играят пак. Понякога се налага дори да седят в различни стаи. Макар децата рядко да го признават, те се радват, когато родителите им ги спасяват от самите тях.

Основната цел на наказанието е да прекрати нежеланото поведение. То дава възможност на родителите и н по-голямото дете да помислят върху случилото се. По-голямото дете не трябва да приема наказанието като присъда, а да се научи, че по този начин визстановява самоконтрола си. Наказанието дава време на родителите да не се държат зле с детето си в пристъп на ярост, а да се успокоят и да обмислят следващия си ход.. НО наказанието трябва да се използва за оформяне поведението на детето, а не за унижение. Нека детето да види, че по този начин няма да може да привлича вниманието на другите към себе си и да знае, какви ще са последствията, ако не слуша.