Проникването на туберкулозните бактерии в организма
може да се осъществи по следните начини: аерогенен, стомашно-чревен,
лимфогенен път и през кожата. При децата заразяването става най-често
чрез аерогенният и лимфогенният път, а през стомашно-чревният тракт е
възможно при консумация на неварено краве мляко от болно животно. При туберкулозата у децата се различават две основни състояния: вирулентна туберкулозна инфекция и туберкулозно заболяване. Вирулентна
туберкулозна инфекция: осъществена е инфекция с вирулентни щамове без
да са настъпили морфологични промени в организма и клинични прояви на
заболяването. Това състояние се характеризира с лабилно имунно
равновесие между микро- и макроорганизма. Състоянието може да продължи
около 3 до 7 години. Туберкулозно заболяване: Характеризира се с цялостно развитие на симптомите на болестта. Клиничната
картина в детска възраст се характеризира от степенно изразен
интоксикационен синдром, независимо от органната локализация на
туберкулозата. Синдромът включва следните симптоми: - Постоянна и ниска температура.
- Изпотяване, особено изразено по време на сън.
- Емоционална неустойчивост.
- Безсилие.
- Намален апетит и намаляване на теглото.
- Забавено физическо развитие.
В
90 % от случаите туберкулозата засяга белодробната система, а в 10 %
туберкулозта се развива в други органи и системи, като симптоматиката е
във връзка със засегнатия орган на фона на персестиращият
интоксикационен синдром. Профилактиката на туберкулозата се извършва с ваксина БЦЖ (BCG). Първичната
имунизация се прави още в първите дни от живота на детето, а
реимунизацията – на 6, 11 и 16 години. Преди реимунизацията се изследва
кожната туберкулозна чувствителност през проба на Mantoux, като
манипулацията се извършва само при деца с отрицателна проба и размер на
инфилтрата под 5 мм. www.doctorbg.com
|